Memento Mori

Помни, че си смъртен. Византийските императори са си напомняли това като са носели постоянно торбичка с пръст на кръста си. Защото рано или късно ще станат точно пръст. В Рим когато генералите са обикаляли улиците след победоносен поход след тях е вървял роб, който им е напомнял, че днес те са героите, но утре нещата могат да се обърнат. Животът е нещо толкова крехко и уязвимо.

Когато прочетох това бях шокиран. Имах възможността да видя Георги Стратев на годишната среща на Българския Великден април тази година и той ми изглеждаше като последния човек, който може да почине скоро. Активен, изпълнен с живот и амбиции – млад и успял българин, който отделя от личното си време и средства за да промени някои неща в България към по-добро. И изведнъж прочиташ случайно, че този мъж е опитал да се самоубие…

Все пак се случва постоянно. Караш си колата в центъра на София и изведнъж една сграда пада върху теб. Интересно е как точно смъртта може да придаде на живота нова и непостижима дълбочина. И да постави нещата на техните места. Всички евтини заместители, всички „важни“ неща изведнъж рухват за миг като огромен замък от карти.  И почти винаги остава само това, което си оставил като следа в сърцата на хората. Следа, която доказва, че любовта е вечна.

Колко много правят хората за да избягат от тази мисъл и перспектива. Колко много шум и занимания чрез които се опитваме да избягаме от нещо. А може би бягаме от възможността да опознаем истински себе си, защото ако се вгледаме в себе си ще видим неща, които ще ни уплашат.

За сърцето и разума

Напоследък си мисля за връзката между сърцето и разума. За това колко често хората казват „знам“ за много неща, но те си остават само късчета информация, които нямат реално приложение в живота. Знаем си някои неща, стремим се към тях, подготвяме се за да ги направим и изчакваме подходящия момент, защото след като ги знаем със сигурност ще им дойде времето и да станат. Дори се заблуждаваме, че вече сме много близо, качили сме няколко нива и само още малко остава докато направим последните важни усилия. И последните важни усилия винаги се отлагат за утре, защото трябва да сме подготвени когато правим окончателната важна крачка. Защо се получава така?

Може би защото съзнателно или не прекъсваме връзката между разума и сърцето. Защото ако не вложим сърцето си напълно в нещо, ако не го изживеем истински някакси нещата остават повърхностни. Дори и най-прекрасните идеи и мисли остават безплътни и студени късчета информация, които ни напомнят от време на време за истински значимите неща или за реалността – такава, каквато може да бъде. Но в повечето случаи това първоначално знание е и стимул да продължим нататък и да погледнем в сърцето си. И след това да отидем много надълбоко и да опознаем себе си.

Мисля, че не е възможно човек да изживее истинска промяна ако сърцето му не бъде докоснато по някакъв начин. А когато това се случи става едно малко чудо. Закоравели престъпници се разкайват, лицемерни самовлюбени егоисти се смиряват, алкохолици и наркомани спират падението си. Сигурно затова и сърцето е прозорец към душата. Към нашето най-истинско и съкровено Аз. Но как да гледаме през този прозорез ако не полагаме усилия за да го изчистваме ежедневно?

Изучаване на английски език

От блога на един приятел откраднах няколко линка към сайтове за изучаване на английски език:

• The Elements of Style – класика в начина на писане и изразяване на английски
• Advanced English lessons – английска граматика
• Irregular Verb Page – 370 verbs – една от много таблици с неправилни глаголи в английския език

Здравейте!

От известно време си мисля, че искам да си направя blog. Всъщност си мисля и искам да направя много неща и обикновено огромната част от тях си остават на standby да ферментират малко и да чакат подходящ момент за реализация. И си стоят. И си стоят. И си стоят. И се появяват нови ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ НЕЩА, които вече няма как да не направя просто защото са супер важни и хубави, а и аз нали съм си способен момък – все някой ден ще ги направя. И така тези още по-велики неща биват настанени на някое уютно и комфортно място с южно изложение и си загряват, защото все някой хубав ден трябва да се включат в играта, а дотогава е много важно да са в добра кондиция. И така този цикъл се повтаря с различна честота, а прекрасните неща постепенно започват да се превръщат в добри намерения и пожелания за повече активност….Интересно колко много оправдания може да си намери човек за да не направи нещо.

Тази вечер си мислех точно за това. За нещата, които постоянно отлагаме, а един вътрешен глас ни нашепва, че са супер важни. За това как сме склонни да живеем в миналото или бъдещето и пропускаме истинските моменти, които са сега - в настоящия момент. За това, че някой ден ще е твърде късно да направим или кажем някои неща.

И реших да започна от някъде с правенето. Например от блога – все пак от толкова време отлагам това да си водя мой личен web дневник, а имам голямо вътрешно желание да го направя. Сигурно защото имам нужда от средство за да изразя личната си позиция по някои въпроси. Представям си го като малка представителна извадка на моите ценности, емоции и убеждения. Пространство, в което ще организирам своите мисли и впечатления. Нещо, което ще носи част от моята идентичност и ще служи като алтернативен комуникационен канал. Огледало, в което ще виждам и преоткривам себе си.