Проф. Андраш Инотай: Шокът от ЕС – не можеш да избегнеш правилата

Директорът на Института за световна икономика в Будапеща

Проф. Андраш Инотай: Шокът от ЕС – не можеш да избегнеш правилата

Трябва да се преодолее разделението ние и те (Брюксел) както на институционално ниво, така и на ниво манталитет. Не бива да смятаме, че големите стари членки на ЕС налагат всички правила, а новите само изпълняват. Новите членки от Централна и Източна Европа трябва да се преборят с тази едностранна нагласа, която е резултат както от процеса на преговорите за членство, когато те бяха до известна степен в подчинена позиция, така и от лошото историческо наследство и дългите години, в които са се подчинявали на наложени отвън правила. В резултат манталитетът на много хора е деформиран и те си мислят, че не е нужно да се приспособяват, че са достатъчно изобретателни да избегнат правилата и необходимите промени. В ЕС това не работи и е най-големият културен шок. Ако една държава не е активна и не се съобразява с новите условия, тя ще губи пари и ще остане изцяло изолирана и изключена от процесите не само в ЕС, но и в глобален аспект. А това е самоубийство.

Източник: в-к Капитал, брой 49, 08 декември.

Защо се страхувате толкова?

Преди малко прочетох много добра статия на Яна Бюрер Тавание в The Guardian. В статията има много аргументи защо параноята от нашествието на български емигранти в Англия е нелепа и преекспонирана. Та си мислех колко е важно ние българите да защитаваме националното си достойнство когато започнат да се тиражират генерализации от типа: всички българи искат да емигрират, цялата страна е пропита от корупция и престъпност и т. н. Ясно е, че сме свикнали да бъдем тъпкани и сме израствали възпитани в робско мислене. Ясно е, че българското общество е болно. Но ако продължаваме да си мълчим безучастно и гузно нищо чудно да ни обвинят например за убийството на Литвиненко или за следващото земетресение в Азия.

За сърцето и разума

Напоследък си мисля за връзката между сърцето и разума. За това колко често хората казват „знам“ за много неща, но те си остават само късчета информация, които нямат реално приложение в живота. Знаем си някои неща, стремим се към тях, подготвяме се за да ги направим и изчакваме подходящия момент, защото след като ги знаем със сигурност ще им дойде времето и да станат. Дори се заблуждаваме, че вече сме много близо, качили сме няколко нива и само още малко остава докато направим последните важни усилия. И последните важни усилия винаги се отлагат за утре, защото трябва да сме подготвени когато правим окончателната важна крачка. Защо се получава така?

Може би защото съзнателно или не прекъсваме връзката между разума и сърцето. Защото ако не вложим сърцето си напълно в нещо, ако не го изживеем истински някакси нещата остават повърхностни. Дори и най-прекрасните идеи и мисли остават безплътни и студени късчета информация, които ни напомнят от време на време за истински значимите неща или за реалността – такава, каквато може да бъде. Но в повечето случаи това първоначално знание е и стимул да продължим нататък и да погледнем в сърцето си. И след това да отидем много надълбоко и да опознаем себе си.

Мисля, че не е възможно човек да изживее истинска промяна ако сърцето му не бъде докоснато по някакъв начин. А когато това се случи става едно малко чудо. Закоравели престъпници се разкайват, лицемерни самовлюбени егоисти се смиряват, алкохолици и наркомани спират падението си. Сигурно затова и сърцето е прозорец към душата. Към нашето най-истинско и съкровено Аз. Но как да гледаме през този прозорез ако не полагаме усилия за да го изчистваме ежедневно?

Изучаване на английски език

От блога на един приятел откраднах няколко линка към сайтове за изучаване на английски език:

• The Elements of Style – класика в начина на писане и изразяване на английски
• Advanced English lessons – английска граматика
• Irregular Verb Page – 370 verbs – една от много таблици с неправилни глаголи в английския език