Memento Mori

Помни, че си смъртен. Византийските императори са си напомняли това като са носели постоянно торбичка с пръст на кръста си. Защото рано или късно ще станат точно пръст. В Рим когато генералите са обикаляли улиците след победоносен поход след тях е вървял роб, който им е напомнял, че днес те са героите, но утре нещата могат да се обърнат. Животът е нещо толкова крехко и уязвимо.

Когато прочетох това бях шокиран. Имах възможността да видя Георги Стратев на годишната среща на Българския Великден април тази година и той ми изглеждаше като последния човек, който може да почине скоро. Активен, изпълнен с живот и амбиции – млад и успял българин, който отделя от личното си време и средства за да промени някои неща в България към по-добро. И изведнъж прочиташ случайно, че този мъж е опитал да се самоубие…

Все пак се случва постоянно. Караш си колата в центъра на София и изведнъж една сграда пада върху теб. Интересно е как точно смъртта може да придаде на живота нова и непостижима дълбочина. И да постави нещата на техните места. Всички евтини заместители, всички „важни“ неща изведнъж рухват за миг като огромен замък от карти.  И почти винаги остава само това, което си оставил като следа в сърцата на хората. Следа, която доказва, че любовта е вечна.

Колко много правят хората за да избягат от тази мисъл и перспектива. Колко много шум и занимания чрез които се опитваме да избягаме от нещо. А може би бягаме от възможността да опознаем истински себе си, защото ако се вгледаме в себе си ще видим неща, които ще ни уплашат.