Бащин съвет

Бащин съвет

Стефан Стамболов

Денят не убивай, денят не губи,

синко, прилежавай,труди се, учи!

Времето е злато, времето й пари,

но то й крилато, добре го пази.

Празно не минувай ни час, нито ден.

Без работа минат, е загубен ден.

Работи, труди се, трудът е имот,

слабите подкрепяй с помощ, със съвет.

Общото обичай, то е твой живот,

добре ще преминеш сред добър народ.

Дор народа й болен как ще бъдеш здрав?

Сред народ поробен кажи – кой е прав?

Общото обичай, общото пази,

от него очаквй чест и добрини.

Общо не изядай, чуждо не граби.

Общият изедник чакат го злини.

Да не мъчш, биеш нокого в тоз свят,

брата си кат биеш, то себе си биеш.

Утре ще по-силен да смане и теб -

правото да пазиш на всеки човек.

Хората са равни, всякога помни -

те трябва да имат равни правдини.

Тъй ме татко учи, кат бях още млад.

И аз го послушах – не станах богат.

Всичкото си дадох за общо добро,

жертвувах, помагах, дор имах със що.

Борих се със злото, падах и ставах,

и от нищо мене не беше ме страх.

Сега съм останал сетен сиромах.

Ази, братя, дадох всичко, що имах.

Смейте се над мене, бягайте от мен,

като че съм чумав, бесен и без ум.

Но ще дойде скоро праведния час,

че тогаз ще видим кой е прав от нас.

Ще да видим ние сред тоя народ

кой е бил от назе човек, а не скот.

България – страна на неограничените невъзможности

Да, така е. Само ни остава да се наслаждаваме на тях. И все пак – да не позволяваме на самоиронията да се превърне в примирение и последната реакция на закърняла воля за промяна и нетърпимост към невъзможностите.

Иначе има на какво да се посмеем гледайки този клип

Европейският дух и светът на машините

(Откъс от речта на Жорж Бернанос в Женева, септември 1946 г.)

……

„Ето я драмата на Европа. Не европейският дух е този, който отслабва или помръква от петдесет години насам, а европейският човек деградира, европейците се израждат. Те се израждат, ставайки все по-безчувствени. Тяхната безчувственост може да ги доведе дотам, че да устояват на всякакъв експеримент с техниките на поробване, тоест не само да ги понасят, но и безболезнено да се приспособят към тях. Разложението, за което говорих преди малко, очевидно има цел. Това, което понастоящем се разлага пред очите ни, са най-ценните и следователно най-крехките елементи на цивилизацията. … Въпросът днес е да разберем дали модерната техника е способна да действа върху общественото мнение по достатъчно могъщ и постоянен начин, за да разруши в дългосрочен план моралните рефлекси, които преди биха попречили на обикновения човек да живее в крайно бездуховно общество….“

Малко е прекалено, нали?

Слави Бинев въведен в архонт в Рим

„В нарочен ритуал на Българската православна църква, воден от негово високопреосвещенство Верейския владика Галактион в Рим беше извършен ритуал по въвеждането в най-високо благородническо звание и аристократичен титул – архонт – на господин Слави Бинев.“

„Титлата архонт се дава за заслуги към църквата и човечеството. Тя е наследствена – предава се от баща на първороден син и в католическия свят съответства на херцог, граф, а в славянския – на княз. „

Източник: Православие България

Да, точно така – заслуги към църквата и човечеството. Малко неща могат да се добавят към горната новина. Йезуити, Опус Деи, един кардинал уволнен от папата за педофилия и един български владика се събрали на мило тържество да удостоят с благородническа титла най-заслужилия българин. Титла, която не се е присъждала на никой в новата българска история. Е, щом духовните водачи на църквата дават такива светли примери за отговорно и благочестиво поведение какво следва да се очаква от миряните? Да последват техния пример или да се доверят на обонянието си?