Здравейте!

От известно време си мисля, че искам да си направя blog. Всъщност си мисля и искам да направя много неща и обикновено огромната част от тях си остават на standby да ферментират малко и да чакат подходящ момент за реализация. И си стоят. И си стоят. И си стоят. И се появяват нови ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ НЕЩА, които вече няма как да не направя просто защото са супер важни и хубави, а и аз нали съм си способен момък – все някой ден ще ги направя. И така тези още по-велики неща биват настанени на някое уютно и комфортно място с южно изложение и си загряват, защото все някой хубав ден трябва да се включат в играта, а дотогава е много важно да са в добра кондиция. И така този цикъл се повтаря с различна честота, а прекрасните неща постепенно започват да се превръщат в добри намерения и пожелания за повече активност….Интересно колко много оправдания може да си намери човек за да не направи нещо.

Тази вечер си мислех точно за това. За нещата, които постоянно отлагаме, а един вътрешен глас ни нашепва, че са супер важни. За това как сме склонни да живеем в миналото или бъдещето и пропускаме истинските моменти, които са сега - в настоящия момент. За това, че някой ден ще е твърде късно да направим или кажем някои неща.

И реших да започна от някъде с правенето. Например от блога – все пак от толкова време отлагам това да си водя мой личен web дневник, а имам голямо вътрешно желание да го направя. Сигурно защото имам нужда от средство за да изразя личната си позиция по някои въпроси. Представям си го като малка представителна извадка на моите ценности, емоции и убеждения. Пространство, в което ще организирам своите мисли и впечатления. Нещо, което ще носи част от моята идентичност и ще служи като алтернативен комуникационен канал. Огледало, в което ще виждам и преоткривам себе си.