Бащин съвет

Бащин съвет

Стефан Стамболов

Денят не убивай, денят не губи,

синко, прилежавай,труди се, учи!

Времето е злато, времето й пари,

но то й крилато, добре го пази.

Празно не минувай ни час, нито ден.

Без работа минат, е загубен ден.

Работи, труди се, трудът е имот,

слабите подкрепяй с помощ, със съвет.

Общото обичай, то е твой живот,

добре ще преминеш сред добър народ.

Дор народа й болен как ще бъдеш здрав?

Сред народ поробен кажи – кой е прав?

Общото обичай, общото пази,

от него очаквй чест и добрини.

Общо не изядай, чуждо не граби.

Общият изедник чакат го злини.

Да не мъчш, биеш нокого в тоз свят,

брата си кат биеш, то себе си биеш.

Утре ще по-силен да смане и теб -

правото да пазиш на всеки човек.

Хората са равни, всякога помни -

те трябва да имат равни правдини.

Тъй ме татко учи, кат бях още млад.

И аз го послушах – не станах богат.

Всичкото си дадох за общо добро,

жертвувах, помагах, дор имах със що.

Борих се със злото, падах и ставах,

и от нищо мене не беше ме страх.

Сега съм останал сетен сиромах.

Ази, братя, дадох всичко, що имах.

Смейте се над мене, бягайте от мен,

като че съм чумав, бесен и без ум.

Но ще дойде скоро праведния час,

че тогаз ще видим кой е прав от нас.

Ще да видим ние сред тоя народ

кой е бил от назе човек, а не скот.

България – страна на неограничените невъзможности

Да, така е. Само ни остава да се наслаждаваме на тях. И все пак – да не позволяваме на самоиронията да се превърне в примирение и последната реакция на закърняла воля за промяна и нетърпимост към невъзможностите.

Иначе има на какво да се посмеем гледайки този клип

Европейският дух и светът на машините

(Откъс от речта на Жорж Бернанос в Женева, септември 1946 г.)

……

„Ето я драмата на Европа. Не европейският дух е този, който отслабва или помръква от петдесет години насам, а европейският човек деградира, европейците се израждат. Те се израждат, ставайки все по-безчувствени. Тяхната безчувственост може да ги доведе дотам, че да устояват на всякакъв експеримент с техниките на поробване, тоест не само да ги понасят, но и безболезнено да се приспособят към тях. Разложението, за което говорих преди малко, очевидно има цел. Това, което понастоящем се разлага пред очите ни, са най-ценните и следователно най-крехките елементи на цивилизацията. … Въпросът днес е да разберем дали модерната техника е способна да действа върху общественото мнение по достатъчно могъщ и постоянен начин, за да разруши в дългосрочен план моралните рефлекси, които преди биха попречили на обикновения човек да живее в крайно бездуховно общество….“

Малко е прекалено, нали?

Слави Бинев въведен в архонт в Рим

„В нарочен ритуал на Българската православна църква, воден от негово високопреосвещенство Верейския владика Галактион в Рим беше извършен ритуал по въвеждането в най-високо благородническо звание и аристократичен титул – архонт – на господин Слави Бинев.“

„Титлата архонт се дава за заслуги към църквата и човечеството. Тя е наследствена – предава се от баща на първороден син и в католическия свят съответства на херцог, граф, а в славянския – на княз. „

Източник: Православие България

Да, точно така – заслуги към църквата и човечеството. Малко неща могат да се добавят към горната новина. Йезуити, Опус Деи, един кардинал уволнен от папата за педофилия и един български владика се събрали на мило тържество да удостоят с благородническа титла най-заслужилия българин. Титла, която не се е присъждала на никой в новата българска история. Е, щом духовните водачи на църквата дават такива светли примери за отговорно и благочестиво поведение какво следва да се очаква от миряните? Да последват техния пример или да се доверят на обонянието си?

 

 

Колко време живеем истински?

Ок, аз съм на 26 години. Но не мога да кажа, че съм живял истински 26 години. Или дори една година. По-малко е. Сигурно часове, дни или седмици. И какво точно означава да живееш истински? Например да участваш активно в своя живот, да накараш нещата да се случат, а не да си пасивен наблюдател. Или да действаш в единомислие с разума, сърцето и вярата си? Истинският живот трябва задължително да означава да обичаш някого до степен да забравиш себе си. И да си готов да отстояваш ценностите си. Да бъдеш личност. Да вярваш в доброто и да го виждаш винаги и навсякъде. Да се научиш да прощаваш – включително и на себе си. Да имаш смелостта да признаеш грешките си…

Толкова много неща могат да означават, че живееш истински…

Проф. Андраш Инотай: Шокът от ЕС – не можеш да избегнеш правилата

Директорът на Института за световна икономика в Будапеща

Проф. Андраш Инотай: Шокът от ЕС – не можеш да избегнеш правилата

Трябва да се преодолее разделението ние и те (Брюксел) както на институционално ниво, така и на ниво манталитет. Не бива да смятаме, че големите стари членки на ЕС налагат всички правила, а новите само изпълняват. Новите членки от Централна и Източна Европа трябва да се преборят с тази едностранна нагласа, която е резултат както от процеса на преговорите за членство, когато те бяха до известна степен в подчинена позиция, така и от лошото историческо наследство и дългите години, в които са се подчинявали на наложени отвън правила. В резултат манталитетът на много хора е деформиран и те си мислят, че не е нужно да се приспособяват, че са достатъчно изобретателни да избегнат правилата и необходимите промени. В ЕС това не работи и е най-големият културен шок. Ако една държава не е активна и не се съобразява с новите условия, тя ще губи пари и ще остане изцяло изолирана и изключена от процесите не само в ЕС, но и в глобален аспект. А това е самоубийство.

Източник: в-к Капитал, брой 49, 08 декември.

Защо се страхувате толкова?

Преди малко прочетох много добра статия на Яна Бюрер Тавание в The Guardian. В статията има много аргументи защо параноята от нашествието на български емигранти в Англия е нелепа и преекспонирана. Та си мислех колко е важно ние българите да защитаваме националното си достойнство когато започнат да се тиражират генерализации от типа: всички българи искат да емигрират, цялата страна е пропита от корупция и престъпност и т. н. Ясно е, че сме свикнали да бъдем тъпкани и сме израствали възпитани в робско мислене. Ясно е, че българското общество е болно. Но ако продължаваме да си мълчим безучастно и гузно нищо чудно да ни обвинят например за убийството на Литвиненко или за следващото земетресение в Азия.

Вратата, която отваряме

България е застрашена от най-тежката демографска криза в света след Свазиленд, гласи публикация в американския вестник International Herald Tribune, цитирана днес от Дарик.

Това е върхът… не, това е дъното. Когато най-невинните – децата – изцапат ръцете си с кръв, това е най-сигурното предизвестие за гибелта на българската нация.